ДИВИЯТ БРЯГ НА ОБЗОР И ИРАКЛИ

Има места по българското Черноморие, които познаваме от плажа, от пътя или от хотелската тераса. Но има и друго море — онова, което се вижда само когато тръгнеш пеша по брега .. Нашето приключение започва рано сутринта във Варна — на паркинга на Кауфланд до Мол Варна, в 8:30 ч. Комбинираме се в автомобилите и потегляме към Обзор. Докато групата се подготвя за прехода, организираме логистиката с автомобилите — част от шофьорите оставят колите си при Иракли, за да можем в края на деня просто да се качим и да се приберем. После започва истинското пътешествие. Тръгваме на юг от Обзор, по дивите плажове, където морето е непосредствено до нас, а зад гърба ни се издигат гористите склонове на Стара планина. Пясъкът постепенно свършва и крайбрежието променя характера си — пред нас следва продължителен каменен пояс, изграден от огромни и по-малки блокове. На този участък не се бърза, преминава се бавно — от камък на камък, с морето на една ръка разстояние. Над нас кръжат птици, а по скалите накацали гларуси и корморани наблюдават необичайните посетители на този див бряг. Постепенно достигаме нос Кочан. Заобикаляме скалистия му ръб и изведнъж пред нас се отваря малък, почти скрит залив с плаж. Път няма. Няма автомобили, сгради или шум. Само вода, пясък и високият горист бряг, който се издига внушително над морето. И точно тук пейзажът ни поднася следващата изненада. От плажа нагоре се появява добре изградена дървена стълба, която ни извежда от морското равнище към високия бряг. След няколко минути вече гледаме морето отвисоко — същото море, което допреди малко беше непосредствено до краката ни. Следва път през гората към Иракли. Но и там няма да бързаме да приключваме. Продължаваме още няколко километра по пътя към Емона, след което отново напускаме асфалта и поемаме по пътека към морето. Спускаме се обратно към брега и достигаме устието на река Вая — мястото, където планината, реката и морето се срещат в един пейзаж. Прекосяваме реката и продължаваме към Иракли, където ни чакат автомобилите. Един ден, в който морето не е просто фон, а път. Пясъкът постепенно преминава в камъни, камъните — в скали, скалите — в гора, а гората отново ни връща при морето. А ако след всичко това още не ни се прибира — на връщане можем да направим и спирка в любимо заведение с пресни морски деликатеси.