Есен из Северозапада

Скитал съм къде ли не по света и съм виждал какви ли не чудесии като индийски змиеукротители например…. а също така и Тадж Махал, Ниагарския водопад, Хеопсовата пирамида и Сфинкса, но по-дивно и по-загадъчно място от моя роден Северозападен край не срещнах никъде. Тук и най-обикновените природни явления, каквито са дъждът, гръмотевиците, мъглите или снегът и най-простата история сякаш са белязани с особен знак. Те носят нещо странно в себе си, забулвани са в неяснота и тайнственост като лицето на кадъна, тъй че никога не може да видите цялото лице, а само очите и. След думите на великия Йордан Радичков каквото и да напишем, то ще губи своя смисъл… Каним ви на едно прекрасно приключение из дивия и красив Северозапад. Ще посетим едни от най-емблематичните места на този край и някои по-неизвестни и слабо посещавани. Есента е най-подходящото време за преходи в района – когато гората е пъстра, слънцето гали, а сутрешните мъгли разпростират своята загадъчна пелена.. Планински преход от поредицата Върхове, върхове.